Относно „пълния член“
Мине – не мине време и въпросът за „пълния член” се поставя отново и отново с пълна сила. Наред с такива теми като свинския грип, наближаващия апокалипсис през 2012 г., установения контакт с извънземни от български учени, които твърдят, че „те са около нас”.
Сега анонимни наши и чужди езиковеди, събрани в Пловдив вероятно по повод на едни Паисиеви четения, се обявили за това правилото за пълната и за кратката членна форма при имената от мъжки род в единствено число да отпадне. От публикациите в пресата не става ясно нито кои са тези езиковеди, нито коя от двете форми при тези имена да остане, като се премахне правилото: пълната или кратката. Въпросните езиковеди не са си дали и труда да уточнят дали това е единственият проблем в днешния български правопис. За мене лично това е най-малкият му проблем.
Опитите правописът непрекъснато да се „демократизира” водят след себе си нови и нови неподозирани проблеми, защото не зная Институтът за български при БАН (все още упълномощената от държавата институция да проучва и да се грижи за българския правопис) да прави социолингвистични проучвания във връзка с евентуални промени в българската правописна система.
Така например „опростяването” в правописа на числителните бройни, завършващи на „-десет”, вместо да изпише вежди, извади очите. Я всеки без замисляне и без справка в правописния речник да каже как да изпишем с букви числителното бройно „40”! Затова мнозина – в това число и аз – предпочитат да се придържат към по-етимологичния правопис на този вид числителни бройни.
Същото се получи и с опростяването на глаголната наставка „-увам”, когато е извън ударение: така например „чувства” е възможно да бъде прочетено и като „Той чувства”, и като „Той има чувства” особено когато четем текст, набран със ситен шрифт, сутрин в препълнения обществен градски транспорт.
Подобен род бъркотии предизвикаха и правилата за слято, полуслято и разделно писане и невероятно усложненият начин за използване на главна буква вътре в изреченията. Никой не приема за сериозни доводите, поради които „вкъщи” е една дума, а „у дома” – две. „Иван-Вазови произведения” се изписва с две главни букви и полуслято, но „Панайот Хитово” (селищно наименование) се изписва с две главни букви, но разделно – неясно защо.
Тъкмо бизнесът свикна да изписва думата „бизнес” слято със следващата дума („бизнесплан”), когато правописният речник от 2002 г. допусна тези случаи да се изписват и разделно, ако първата съставка на така получената сложна дума има и самостоятелна употреба. Само дето не е уточнено как се установява самостоятелната употреба. От което пък се получава следният парадокс: „видеозапис” и „видео запис” срещу задължителното изписване „аудиозапис”.
По-младите от мене вече напълно са загубили усета си къде има „променливо я” (отделен е въпросът за коректността на това наименование, след като българската фонетика твърди, че звук „я” няма), и къде няма: „вървяли” се възприема от тях като напълно легитимна форма! Всъщност никой не са дава труда да чете, а камо ли да преподава списъка с думи и форми, в които се среща „променливо я”!
Правописът е консервативна система и всеки опит за нейното демократизиране поражда хаос и суматоха. За мене основният въпрос не е дали да се предложи на Народното събрание да премахне правилото за пълната и кратката членна форма при имената от мъжки род в единствено число, а дали да не се изостави изобщо Отечественофронтовия правопис от 1945 г. И да се върнем към българския правопис от времето от Освобождението до управлението на Александър Стамболийски (тоест, към т. нар. „Дриново-Иванчев правопис”).
Що се отнася да въпросното правило:
- да, то е изкуствено, макар и да различава граматичен вършител от граматичен не-вършител на действието (тоест – подлог от не-подлог);
- да, то е приложимо само при писане, но не и при говорене;
- да, то прави мнозина да изглеждат неграмотни или полуграмотни;
- да, едва ли има човек, който в първата чернова на своя текст да не е допуснал поне една грешка по отношение на това правило;
- да, има всички основания да пледираме правилото да отпадне.
Но не само то.
Защото ако смятаме, че с отменянето на правилото пишещите ще станат по-грамотни – жестоко се лъжем.
Необходима е цялостна преоценка на днешния български правопис и то в посоката, която препоръчах по-горе: връщане на „изхвърлените” (така е наречено премахването на буквите „е-двойно” и „голяма носовка” в Наредбата закон за българския правопис, обнародвана в Държавен вестник с Указ от 27 февруари 1945 г.) букви в българската азбука, възстановяване на краесловните ерове, защото това ще спомогне да се възстанови мекостта в българския изговор – „рибарът” и „рибарят” са две отделни думи в българския език: завършващата на „-ът” обозначава вид речна птица, а завършващата на „-ят” – човек, който лови риба), а не са правилно и неправилно членувани думи). Когато се възстанови и изконният вид на членната морфема в българския език, ще отпаднат проблемите и с употребата на пълната и кратката членна форма.
Доц. д-р Борислав Георгиев
Нов български университет
Превод и интерпретация
Кратка, но много съдържателна 
) статия на Роман Якобсон по въпросите на превода. Качвам я на руски и на френски език.
Да спасим мъжа… от деградация
Copy-Paste от http://stalik.wordpress.com
2 май, 2009 <!–Stalik–>
Оказва се, че имало „истински” и „фалшиви” мъже. Поне така ни учи една най-големите компании за производство на бира у нас.
Разтревожена от статистиките, че все повече мъже изоставят любимите си занимания като гледане на мач, скарата в компания на приятели и пиенето на добра бира, за да ги заменят с нетипични за същността им занимания като разлистване на модни списания и разходки в мола, „Каменица” реши да подеме кампания за спасяването на мъжа.
Кампанията вече започна в българската преса с публикуване на манифеста „Да спасим мъжа”. Манифестът припомня, че мъжкият имидж не се постига с козметика и шарени коктейли, а със запалване на огън и построяване на колиба или сал. А мъжката жажда се утолява само с бирата на истинския български мъж в компанията на добри приятели! Мъжете знаят защо…
Това ни обясняват в платена публикация от средата на миналия месец „Каменица” и гордо обявяват, че същинската кампания тепърва предстои.
Търсейки как да имплантират идеята за равенство между автентичната мъжественост и лоченето на ферментирало нишесте, от „Каменица” и незнайна за мен творческа (т.е. „криейтив”) агенция, са решили за много удачно да съберат всички хетеросексистки стереотипи за признаците на „разклатената” мъжественост и да ги противопоставят на един образ на мъжа, който една уважаваща се средностатистическа жена би определила като „нагъл и мазен търтей”.
С други думи казано, в услуга на икономическата изгода „Каменица” е решила да експлоатира мита за мъжката склонност към безделничество и нечистоплътност и респективно да заклейми онова, което най-бегло бихме могли да определим като „метросексуално”*, като го етикетира с гриф „не-мъжествено”.
Нещастниците, които не отговарят на безмилостно строгия списък от манифеста, за „Каменица” са просто „не-истински” мъже, а това недвусмислено ни се внушава като нещо лошо. В крайна сметка те са „разтревожени”.
Тази кампания определено е анти-гей, но не в смисъла на критиката на Марк Симпсън и други към изфабрикуваната нарцистична и хомоеротична репрезентация на мъжествеността (която от „Каменица” е мислена — макар и индиректно заявено — като анти-мъжественост, тоест женственост). Причината да твърдя това е, че тук се говори за „нетипични за същността им (на мъжете - бел. авт.) занимания”.
Ето как неусетно и у нас големите корпорации започнаха да експлоатират популистки идеи в услуга на финансовата изгода. Някои се правят на много „еко”, като ни предлагат да се откажем от хартиена фактура, за да спасим дърво, а други… е, други са решили да спасят мъжа от „изпедерастяване”, да си го кажем право в очите.
Поне да беше с вкус.
_______________
* Метросексуалност е термин, изкован от британския журналист Марк Симпсън, специализирал се в поп културата, медиите и мъжествеността. В своя статия от 1994 г. той определя метросексуалния мъж като „най-обещаващия потребител на пазара за това десетилетие”, лъскав продукт на суетата и модата. Терминът няма отношение към сексуалната ориентация на обекта, въпреки че Симпсън недвусмислено намеква, че този образ е продукт на стереотипите на масовата гей-култура в лицето на универсалната „весела” гей-идентичност.
***
И дискусията, разгоряла се в моя профил във Facebook:
Dimitar Iliev в 21:52ч. на 06 май
такава рекламна кампания, залагаща изцяло на глупави стереотипи за половите ролеви модели, е възможна само в страна като нашата, с все още неизживяна патриархалност. при това дори не истинска патриархалност, а по-скоро комплексираност на една част от мъжете, че не се вписват точно в ролята на истинския патриархален мъж.
Ant Grig в 22:10ч. на 06 май
Добре казано, благодаря за смелостта да сте откровенни, явно не всичко е изгубено докато има мъже, които могат да говорят така
Вергил Пенков в 22:12ч. на 06 май
Не знам човек с какво мислене да е (моля за извинение ако засягам някого), за да не долови иронията. Рекламата не представя мъжа като мазен търтей, нито като човек, който си мечтае да е такъв. Хората просто мечтаят да си го позволят. Не вярвам Мор като е писал „Утопия“ да си е мечтал за такъв свят. Не вярвам и някой да приема такава реклама насерио… Прочети ощезно. Ясно, че някои хора си търсят за какво да пишат, ама чак пък толкова… Само в България можело да се случи – да, бе! Я в youtube напишете „rejected ad“. в 22:12ч. на 06 май
В тази реклама няма нито патриархалност, нито утопизъм, нито някакви философски прозрения. Просто всички дребни неща, които хората (или поне повечето) мразят да вършат, събрани в 60 секунди. И според мен рекламата си е много идейна на фона на Бонукс и другите подобни – направена е добре, представена е по подходящ начин. Само дето някои хора изпитват нужда да се правят на възмУтени и огОрчени.
Троян Златков в 22:16ч. на 06 май
Абе рекламата е тъпа то е ясно,ама еб*м ви и коментарите патриархалност,утопия и нз си кв още,като сте толкова умни направете вие реклама на бира!
Ant Grig в 22:17ч. на 06 май
да, да…и по улиците на София в работен ден също няма нищо такова и то в много пъти по 60 секунди
Dimitar Iliev в 22:19ч. на 06 май
Трояне, ти гледал ли си филм, който не ти харесва? ами айде по твойта логика аз да ти кажа: „Като не ти харесва тоя филм, снимай ти по-добър“ 
))
Ant Grig в 22:21ч. на 06 май
искам да кажа, че съм възмУтена и огОрчена и без тази реклама от реализма в този рекламен клип и ако той ще стимулира продажби на въпросната бира у индивиди, които се идентифицират с персонажите в клипа – ами, МАШАЛА и на рекламодателя и на рекламната агенция! Най-вечие на рекламната агенция: все пак единствената цел на рекламата е да продава – щом го прави, значи хората са си свършили работата
Dimitar Iliev в 22:24ч. на 06 май
хм, като се замисля, аз лично никога не съм си купувал нещо само заради рекламата. и всичките ми познати, които съм питал също. Каменица за мен е гадна бира и няма да си я купувам дори слоганът им да стане не просто „Мъжете знаят защо“, а „Димитър Илиев знае защо“ )
Ant Grig в 22:31ч. на 06 май
Точно така! Сещаш ли се представителната извадка към която е предназначена извадката с какъв профил е и с каква численост е. Хората са си дали парите и много добре знаят защо: Криза е! Хората няма да спрат да пият, качеството няма значение – ниска цена – сигурни обороти. Важно е посланието ни да стигне да който трябва. Ами свършили са си работата, хората!
Ant Grig в 22:35ч. на 06 май
Щото аз си правя труда да гледам в кошниците на хората на касите в супермаркетите: преобладава Каменица и Шопско в ГОЛЕМИ ПЛАСТМАСОВИ БУТИЛКИ!!!
Dimitar Iliev в 22:35ч. на 06 май
не смятам, че в бг целта на рекламата е толкова да продава, колкото компаниите да демонстрират имидж. както опростено казва Пелевин, да може мутрата да се изфука, че е в състояние да се изръси толкова и толкова на някакви набедени „творци“, пардон, „криейтъри“, които да му измътят „концепция“…
Троян Златков в 22:49ч. на 06 май
е г-н Илиев,вие от къде знаете,че не снимам филми?
Dimitar Iliev в 22:54ч. на 06 май
говоря примерно )) идеята ми беше (и, мисля, много добре я разбрахте), че не съм длъжен да мога лично да правя ВСИЧКО, за да си имам мнение кое става и кое не става според моя вкус. и музика не композирам, но това не ми пречи да не обичам чалгата
Viktorija Zikoska в 22:56ч. на 06 май
Троян Златков в 22:58ч. на 06 май
хахахаах последните думи ми харесаха,аз също казах,че рекламата е тъпа,но като по-прост човек и не използващ сложни думи ми станаха смешни всички изказвания
Dimitar Iliev в 22:59ч. на 06 май
е, сложните думички невинаги издават префърцунена и сложна мисъл… и слава Богу! ))
Троян Златков в 00:40ч. на 07 май
да,ама просто показват как хората се задълбочават в глупава реклама
Dimitar Iliev в 00:49ч. на 07 май
а, не съм си разплел чорапите от задълбочаване, просто си нямам друга работа ) предполагам, това важи и за другите в тази дискусия наздраве!
Троян Златков в 00:51ч. на 07 май
една дума на място Наздраве!
Borislav Gueorguiev в 06:42ч. на 07 май
Ха, наздраве и от мене! Не предполагах, че ще се разгори такава дискусия, но ми беше интересно да я прочета.Идеята на рекламата според мен е, че „Каменица“ освобождава свободната воля на мъжа и че той отказва да върши неща, които не са му приятни, но които съвременността му налага да прави. Според мен тя в никакъв случай не е хомофобска, нито антиметросексуална.
***
Очаквам нейното продължение тука.
Политически некоректната езикова категория „род“
Ролан Барт казва, че езикът е фашизоиден по своята социална същност, защото те кара да казваш неща, които може би не би искал да кажеш.
Политически коректният език е на път да заклейми рода на думите в езиците, където думите имат род. Преди половин век беше престижно да се пледира за изрази като „Тя е лекарка“, а сега, изглежда, е престижно да се пледира за израза „Тя е лекар“.
На други пък им е неприятно, че мъжкият род може да се използва и като полово неутрален род поради факта, че е немаркираният член в опозицията мъжки род – женски род. Изобщо главоблъсканицата става голяма. Рискувам, ако кажа „Тя е лекарка“, да ме обвинят, че гледам на лекарката като на сексуален обект; а ако кажа „Тя е лекар“ – че се мъча да наложа многовековното господство на мъжете над жените. Привържениците на втората теза явно не си спомнят за крилата фраза „Август управляваше Рим и света, а Ливия управляваше Август…“
Тогава какво остава? Да кажа „Тя е медицинско лице с висше образование“?!?
Зле прочетена от българските медии препоръка на Европейския парламент пък за малко не доведе до забрана у нас на обръщенията „госпожо“ и най-вече – „госпожице“, защото в деловия живот не е важно дали дамата е омъжена, или – неомъжена. Препоръката, прочее, се отнася до начина на общуване в Европейския парламент и то в езици, където е възможно това да стане. Тоест в английския, където беше изобретено титулуването „Ms.“.
Може би отново е дошло време да въведем в употреба предложената от Стефан Младенов дума „господиня“, която снема противопоставянето между „госпожа“ и „госпожица“.
- Как ви звучи „Господини и господа“?
- Как ви изглежда „ Уважаема г-ня Директор,…“
- Можем ли да отменим окончанието „-а“ във фамилните имена на жените?
- Трябва ли жените да променят фамилното си име, след като се омъжат?
- Какво да правим с глаголите „омъжвам“ и „оженвам“, след като идеята за еднополовите бракове си пробива път и у нас: Елтън Джон се (омъжи или ожени?) за своя дългогодишен приятел еди-кой си?
- Да разрушим ли традиционната картина на света, заложена в естествените езици, и да наложим друга, плод на определен тип социално инженерство?
Щастлив и не-щастен
Постулат в съвременната семантика е, че наименование получават аномалиите, а не нещата, които се вместват в рамките на стандарта. Така например налице е следната опозиция: богат – небогат, тоест беден. Можем да заключим, че както богатството, така и бедността са вид аномалии в човешкото битие.
От известно време участвам в един крайно интересен семинар, посветен на щастието, воден от колегата Георги Гочев, и в ума ми се загнезди следният въпрос: защо имаме отделна дума за човек, който притежава качеството „щастливост“, а нямаме специално създадена дума, назоваваща отсъствието на това качество. С други думи щастлив – нещастен, тоест…? Всичко, което евентуално би ни хрумнало след „тоест“, са по-скоро хипоними на „нещастен“, тоест думи, които назовават конкретни видове нещастност.
От това следва да се запитаме „нещастността“ качество ли е или е по-скоро сигнал, че липсва качеството „шастливост“?
Още един въпрос: човек по подразбиране щастлив ли е или е нещастен?
Силно се надявам да стане някаква препирня по въпроса, която има и лингвистични, и философски измерения.
leave a comment